Исках да ти кажа толкова неща...
Исках да излея болката си в теб...
Но някак си успях да притисна всичките слова...
И може би промених своя мироглед...
Може би по - студена станах...
И ледена стена около себе си поставих...
че никой друг да не може да ме доближи
и никой друг да не може да ме трови със своите лъжи.
И помислих си, че отрекох те от себе си...
че забравих твоите очи...
И простих за всичките болки и сълзи...
И продължих, макар и друга...
Не шептях тихо във нощта...
И разбирах... това бе моята заслуга...
...да не мога никога на себе си да простя...
А изписах хиляди слова...
...и всичките за теб...
И исках да ти подаря
единствената си мечта.
А ти беше сложил онази черна маска...
А аз незнаех, че толкова боли от
откраднатата ласка...
Разбираш ли?!
Исках да се видя през твоите очи.
Исках да шептя нежни слова в нощта.
Исках да целуваш моите сълзи...
Господи... исках да ти кажа толкова неща...
