Нощта се спусна като черна врана
на прозореца кацна,
погледна ме с най-тъжни очи.
Денят угасна сега си отива,
а утре ще дойде млад и красив.
На масата стара часовника тиктака,
секундите заспиват свити на кълбо.
Сърцето ми пясъчна кула,
може да рухне всеки момент.
Запалвам последната цигара
в чаша живота си събрал съм
отпивам бавно и много ми горчи.
Стискам зъби болката да притъпя.
Тишината по стената рисува,
сенки бегли силует на жена.
Протегнах длани кротко да я погаля,
стопи се като въздишка в нощта.
