Прости,че те събудих
иринка & Arwen
Събудих те,за да припомня,че ме има,
да ти покажа колко тъжна е нощта...
и демон във ръцете си ме взима,
напомням ми че нявга бях за тебе любовта.
Събудих те за да подскажа,че съм още твоя,
за да напомня още мъничко за моята мечта
И както аз си има нея,ти си имаш своя,
но мен превърна ме в сълза...
Но и себе си събудих за да си припомня –
ти си моя вечен грях...
Исках при тебе да дотичам във нощта...
исках да целуваш всяка моя падаща сълза...
Но останах в своята постеля...
прегърнала със две ръце провисналата тишина...
И исках те до мене! Макар и да знаех,
че съм жертва на твоята черна самота..
И тихчко през телефона ти изричам,
онези думи дето във очите не посмях,
със толкова обидни имена пак те наричам,
така,от слабост,че те обичам пак признах.
Признах ти също,че без тебе не живея,
макар,че те излъгах,че не ме боли...
Разбра,макар трепереща да криех,
за болката,че си виновен само ти.
А ти в мълчание остана, думичка не промълви,
заслушан бе във моята безмислена тирада
и някак сам на себе си говореше без глас,
че нещо от мен ти липсва, че любовта,
която аз ти давах,щеше да е лиспващата част...
Но ти си мъж,прости,че те събудих тази нощ...
Но ти си мъж-не можеш да си с тая дето,
на вески час,че си жесток крещи,
и дето не признава във лицето,
че никога не е повярвала на всичките лъжи.
Ако ти вярвах,зная,щеше да е много лесно-
ти лъжеш,аз съм твоя-вечен кръговрат.
Но обич искам,не отрова!
Прости,че те зарових в моя свят!
Но за това, че любов ти давах, аз не съжалявам.
За това, че все още те обичам, теб не те обвинявам.
Прощавам за кой ли път, на теб и твоите лъжи,
прощавам... без думи телефона затвори...
Не казвай, че ще ти липсвам... няма да повярвам...
Не ме взимай за глупачка, аз зная,
че за теб бях поредната малка играчка...
Знаех, че ме лъжеш, знаех за всички други...
Очи затварях... и сляпо себе си заблуждабах...
Но всичко свърши... с трясък се хлопна вратата...
малко сякаш ме боли...
но моля те, без думи телефона затвори...
Макар,че те събудих,ми е мъка,
че туй ще бъде най-последен път...
Това е вечната разлъка...
Забрави лицето ми,ръцете...и...
На дòбър път!
