След време
BLUE_ROSEilusiaВремето което пропиляхме ме души.
Сърцето ми проклина сълзи изтънели от любов.
Сякаш нямам вече твойте дни.
А нощите се късат - без нежност и зов.
Изстинало сърце , топла кръв го пак полива
и сякаш вик е до небето , безмълвието
разляло се отново в мен.
Колко черно е лицето - пепеливо-бледно ,
просяк стискаш тишината , дете на обич - бедно.
Отива си от теб. Както по между ни тишината се стопява.
Искам да те радвам отдалеч и отпреди.
Ако времето е минало. Ако е спряло...
Не спирай и ти! Не спирай и ти!
Още малко продължи. Крачка , може би две ,
до мен стигни... Ако искаш - подмини ...
Нека да те зърна пак за миг ...
Не знаеш колко скъпо струва свободата ,
щом е само прах.. Болезнен вик...
Знам, че утре няма да сме заедно. Отново.
Може би ще заговорим колко много сме се наранили.
Може би ще се погълнем, от гняв и отрова...
Не идвай такъв. Ела за довиждане!