Сезон!... /друго ще е утре/

[{dulgokoska}]

Помислям си
как дишаше в съня си...
Обръщам се,
ръката си протягам...
Студено е
в илюзии-просъници...
Подкожен сняг
в клепачите си стягам...
Повява липса и
настъпва есен...
Душата
жалостиво се разтича...
Запяват без гласец
трошливи песни...
Как човекът снежен
слънцето обича...
И нямам вкус
в устата си на спомен...
Прашасали са цели
от копнежи...
Ресниците улавят
само повей...
Но стига ми
да стана безметежна...
Разпервам пръсти -
пясък се изсипва...
Всеки миг
в пустиня е оазис...
Дланите разтварям
за молитва...
Долепвам ги -
не прося за награди...

Представям си
как дишаш днес
в съня си...
Дихание
разказва и
политам...
Там, дето
търсиш мене
и
дома си...
Да...
Днеска сняг,
а утре
са реките...

[last_unicorn]

невероятно е, просто прекрасно  [inlovee]

[{dulgokoska}]

Благодаря!  :)

[krasimir]

Хареса ми. :)

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] И аз се надявам да е друго утре....

[{dulgokoska}]

Наистина се радвам, че ти харесва, Краси!
Както и се радвам, че се надяваш, Ками!
Надеждата е красива необходимост! :)