Последната!...

[{dulgokoska}]

Понякога си тръгвах призори...
Ръцете си облякла в аромати...
На твоите разюздени коси...
Които преобръщаха кръвта ми...
Така, че тя затичаше наопаки...
И цялата поглеждах се отвътре...
Да видя тебе правих страшни опити...
Но винаги ти беше недостъпен...
Понякога се връщах и привечер...
Повиквана от звуци на повтаряне...
Вървях наблизо, стъпвайки далече...
А в следите ти личеше /май/ отравяне...
И ей така все някъде се мотах...
Навивах се на мисли от коприна...
До теб и не до тебе, суха, мокра...
Намотките ми траеха с години...
Ненадейно се извъртах и във вените...
Посоката се люшваше по морски...
Събираше в ръцете ми неверите...
И тръгваха по чуждо тяло нощем...
В на китките ми опакото те събирах...
Едно присъствено дихание...
И цяла се в представи не побирах...
Ръце - по чуждо, а пък ти - не мой - във дланите...

Понякога оставах и завинаги...
                          До следващото тръгване и връщане...
Последната ми фикс-идея...
                          Остана преизпълнена... Довиждане!...

[phibi]

Музата ти пак е творила красота :) Приеми смирените ми почитания. Отново.

[{dulgokoska}]

Страхотна си, Фибке! [inlovee] Благодаря, че те имаМ!

[angel4e_f]

Красота..наистина...адски красиво!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Музата ти пак е творила красота :)

Съгласна, но само в римата на тринадесети ред ударението ми идва леко некнижовно. Ако можеш малко да го трансформираш, лично по мое мнение, ще го направиш съвършено! :)

[me4tatelka]