...И небето ще разруша.
Под краката ми ще падне,
ще се събори-
изстинало и уморено.
Вятъра ще унищожа.
Само нощ да бъде...
не ще има сутрин,ни пладне.
Земята ще се разтвори.
И всичко в мен таено
ще хвърля в пропастта.
Кървят босите нозе
от финия морски пясък.
Изгубих се.И сега накъде?
Проглушаващ ням задавен крясък.
Небето рухва.
Не се опитвай да го задържиш.
Земята изсъхва.
Ала в сърцето още ме болиш.
И днес след теб оставам няма...
Само с поглед сетен те изпращам.
Зее в сърцето хладна яма.
Отново твърде скъпо плащам.
Ако можех с очи да говоря
бих крещяла с все сили...като луда...!
Но като просякиня не ще се моля.
Нека го стори някоя друга.
Пада над очите ми небето.
Днес е вече мъртво ... под нозете ми.
Зная,не ще задържа нещо,което
никога не съм държала в ръцете си...
