Каза ми "В другия живот повече... Сега избирам да съм сам.
И от теб ще съм далече... и няма да боли..."
"Ще ми липсваш..." - не го казах... просто гледах след теб... не виках...
Ти не се обърна... А аз се затичах, но не след теб... гонех една мечта...
Силна ли съм...
Горда, едва ли...
Предавам ли се...
...а да се боря... Господи, чак сега ли...
В другия живот дали ще се срещнем?
Дали пак ще те обичам?
Или ти с обич ще ме посрещнеш...
А аз студена ще съм и теб ще отричам...
Дали ще има друг живот?
И мъдрите незнаят...
Дали пак ще е там тази моя отхвърлена любов?
Дали тогава за греховете си ще се покаем?
Различна ще бъда, различен ще си ти.
Може би ще има мъничък обрат.
Аз безразлична ще те гледам,
а ти ще искаш да си в моите мечти.
...един неизбежен кръговрат...
Може би ще съм жестока.
Ти ще искаш да съм твоя, ще изгаряш до полуда.
А аз ще обърквам твоята посока.
Ще лъжа. Ще съм дяволска заблуда.
Ще изтръгвам твоето признание.
Като черен дявол ще си отивам във нощта.
Ще те оставям сам във своето стенание...
Искана ще се връщам и ще взимам всяка твоя мъничка мечта.
Ще те мразя и ще те обичам, когато аз реша.
На ласките на всеки ще отвръщам.
Звярът в мене ще събудя, дори и да сгреша...
Огъня ти в лед ще преобръщам.
Но това може би ще е в друг живот.
В този ти реши да бъдеш сам.
Макар, че все още имаш моята любов.
А в онзи другия живот, може би няма да съм там...
