На себе си никога не ще простя

Started by Arwen, June 09, 2007, 01:36:25 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Нощта ме прегърна със своята ръка,
отнесе ме нейде сред небето,
нощта целуна моята сълза
и почувствах за миг, че не съм сама.

Сега нощта прегръща ме със ласка нежна.
Сега нощта оплита ме във своята тъга.
А нявга бе ти и с теб политах безметежно
и с теб споделях всяка следваща мечта.

Но уви... може би съдбата туй реши...
или пък бях аз...
Е, зная... ти ми даваше само парещи сълзи...
Но някак все вярвах в онуй тъй желано "нас".

И незная ти къде си, незная помниш ли очите ми...
Макар и някъде сред онези хиляди копнежи...
...дали видял си ти сълзите ми...
дали чул си викът на милионите надежди...

Останал си назад... в едно безвъзвратно минало,
там оставил си спомена за мен...
И сега сърцето ти отдавна е загинало
и друга някоя лъжеш в своя светъл ден...

Но аз защо те помня?
И преди и сега за тебе плача...
Макар и да изгубих шанса да съм твоя,
макар и ти да бе на сърцето ми палача...

Каква бе тази моя пуста обич?
Отхвърлена, отчаяна, сама...
И сега като светулка свети в мрака още...
И сега пак една сълза те гони нощем...

И пак не те достига, както и преди.
Но стига вече, няма смисъл от мечти.
Сбогом за кой ли път прошепвам.
Махайте се мои бляскави сълзи.

Нека заблуждавам се, че имам гордост.
Нека безпътна да вървя...
Нека мисля си, че не съм сломена от твойта пошлост.
И нека зная, че на себе си никога не ще простя!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

прекрасно е ... тъжно, но все пак прекрасно ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

ranenia skorpion

присъединявам се към мнението отгоре...
Прекрасно ! [heart__] [heart__] [heart__]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

vanilla_g

И аз се присъединявам.
Диде, прекрасно е.
[inlovee]

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Arwen

Много ме радват коментарите ви! Благодаря  [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

 [spining heart] Боли...но ще отмине...Прегръщам те!

Arwen

Боли, много боли... но и аз се надявам да премине...  [confused]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...