Да мога да обичам....

[ilusia]

Казват лесно било е да обичаш....
Казват "чудо е това". И щом е лесно ,
как тогава "чудо " го наричат ?
Обезличават го , на гибел го обричат ,
чудесата стават - вярно е това .
Но лесно чудо ? Боже мой каква лъжа !

Вълшебствата необозрими пред погледа
тичат пак. Песни , смях и рими ,
чудеса се случват - не е грях.
Но чудесата рядко са лъжа ,
и думи свети са това....
Няма лесни чудеса , чудеса без вяра ,
без поне една сълза... Тогава всяко чудо
е поредна измишльотина ...

Казват любовта била заветната мечта ,
и всеки път завършвал с любовта...
Опозната или пък незнайна. Греховна,
малко тайна , или споделена , душа
в душа пленена...
И днес за чудо може би се моля ,
за малко късче от вълшебната дъга ,
кого ли мога да помоля ?

Ще питам и разпитвам по света ,
какво е всъщност любовта ?
И как чудесата стават на прокоба ,
сякаш в гърлото ми се изляла дяволска
отрова... Имам си една мечта...
тиха , свята , скътала съм във дъгата....

Да мога да обичам , но не на ужким ,
не на заем... И не към себе си да тичам...
И не отново пороя мътен да увличам.
Искам просто... да мога да обичам...