Не мога да те мразя...
„ Ти ми разби сърцето,сега
аз ще разбия твоето...
Слушай!: Мразя те!”
...........
Не мога да те мразя,но ще мога
поне сърцето да освободя.
Затварям се от днес във своята бърлога....
Отивам си-ще мога даже да простя!
Всичко изчезна-за миг се стопи,
прелива във мен,нежелана емоция...
По лицето се стичат горчиви сълзи-
сърцето се свива в жестока агония...
Разби го-на пепел го стори,
за тебе то биеше-само за теб...
Сега ще накарам и твойто да моли-
да разтопя между нас дебелия лед...
Обичах те-толкова много ти вярвах,
не ще те намразвам,дори да боли,
а с тебе да бъда толкоз се молих...
душата сега е нещастна-мълчи ли,мълчи...
Слушай ме хубаво:
Няма да плача!
Няма да моля за капка живец!
Сама ще върва,самичка-със здрача...
И друг ще открия-пред тебе светец!
Обичах те!Вече не искам!
Заклевам те днес-иди си!Върви...
Аз всеки вик във душата веч ще подтискам!
Отивай си!Тръгвай!Отдавна простих!
