И все пак те обичам

Started by Arwen, June 12, 2007, 22:47:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Ти ме съсипваш... на хиляди парчеца ме разбиваш...
А аз все по - силно те желая... бавно умирам...
А ти все не го разбираш... все до мен някак не достигаш...
И аз отново скитам... Господи и в теб себе си намирам...

Докога в сянката ти ще потъвам, докога себе си ще губя?
Чувам спомените... тихо ми говорят... нещичко все напомнят...
И все питам се... болката дали си струва?
Душата ми загива... Но аз мълчаливо в себе си агонизирам...

Боли ме... но надеждата, все я съживявам...
че ти ще ме обичаш, че до мен ще си...
Мълчаливо отново те гледам... а ти все говориш...
хиляди думи изричаш... и пак на парченца ме разбиваш...

Съсипваш ме, а аз го позволявам...
Бавно умирам... нима не виждаш...
С тези твои слова ме убиваш...
А уж силна бях... да те пусна... нали уж успях...

Заблуждавала съм се... както винаги себе си съм лъгала...
Да те забравя... май е невъзможно...
Да си простя за всяка грешка... едва ли бих могла...
Тъй просто е... а аз сама го правя сложно...
и пак кълна се, че ти си единствената ми мечта...

Виждам как бавно душата ми се губи...
и на твое копие приличам...
ти господар си и сърцето ми вярно служи...
приело е мрачния ти дар... не го отричам...

Дори, сега ще го призная...
Подчинена съм на теб и твоята пагубна любов...
Не мога да избягам, не мога да се кая...
Ти за мен оставаш единствен животворен зов...

Макар и от живота ми да крадеш...
Макар и само с мисълта си да ме убиваш...
Знаеш, сърцето и разума ми само ти владееш...
И пак на парченца ме разбиваш...

Като самия Сатана си...
Крадец на души... до болка жесток...
И сляп си за моите кървави сълзи...
А аз се моля за твоя мрачен покров...

Докога ще боли, докога викът ми все за теб ще пищи...
Не мога сякаш да чувствам нищо...
...освен онази убийствена любов...
и май загубих всичко... дори самия живот...
По дяволите! Обичам те! И знай, ще останеш мой незаглъхнал зов!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
нямам думи...Много силно...

Arwen

 [reevvv] а бях решила да не пиша повече... [reevvv]
благодаря ти, мила...   [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

Само да спреш...  [toi e] Няма да ни лишаваш от удоволствието да четем стиховете ти! [heart__] [heart__] [heart__]

Arwen

 [heart__] Обичам те Иринке!  [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...