иринка & vanilla_g
По устните се стичат капки дъжд
и галят с ярост по лицето...
Нечути капки...не видяни....
но впили се със ярост във сърцето...
И плаче небето през моите очи-
да пресъхнат клепачите отдавна не могат...
Излива небето тъжните си безмълвни сълзи-
в сърцето ми гасне всяка искра и всеки огън...
В душата гърми,след светкавици диви-
но пак не могат да запалят пепелта...
И само припомнят как бяхме щастливи....
И тъмно е вече,и пак съм сама...
Буря стене и лудо пищи вътре в сърцето
и нещо боли, в жарава гаснещо за последно,
май твои бяха очите... и твое беше лицето...
които днес стихиите изгарят... и чезнеш безследно...
Отдавна вече си във буря чужда,
а мен ме твоята върти във път неизвървян.
Да ме обичаш вече-мисля,нямам нужда....
Но винаги ще си във мене незабравен ураган.
И в мойта буря, ти ще бъдеш винаги природната стихия,
ще бъдеш мълнията дива на моите дъждовни нощи...
и когато тъмно е небето- от бури себе си не крия,
защото по устните на капки стичат се целувките горещи...
