Несътворен
След огън бурен пак си лед,
В угаснала жарава-пламък...
Сияние от облак блед,
разбит на песъчинки камък...
Криле на ангел и рога на дявол,
обезчестена плът,поискана за никога,
ти си копнежът,винаги от мене бягал-
герой от нивга неразказаната моя приказка!
На Сатаната брат,на Господа сетрица...
Дърво без корен...майка без дете,
и нивга неотронена сълзица...
и пулс във тяло без сърце...
Дъга след бурен дъжд-
за нея може би е прекалено късно...
Неискан си,а искрено жадуван мъж-
за мене може би е прекалено дръзко...
За моя свят си ти това:
бленувана мечта-несподелена.
Миражът в нощтната ми самота-
идея нова-крива и несътворена!
