Отивам си, дори и да боли...
Arwen, иринка, vanilla_g, ilusia
Бягам... за кой ли път, пътища търся...
И не ги стигам, следи оставям...
В неискано мълчание потъвам, назад се връщам,
към закърпени спомени сляпо ръка протягам...
И самичка се завързвам... за да не се изгубя...
Но тебе търся и как няма...
провиснал е глухо мрак...
нелепа черна измама...
самота... в незавършена приказка...
без начало и край...
просто един път към адския рай...
Пътят ми ме палши,но ме амбицира,
че за пореден път през твоя ад минавам,
Път неясен,с злоба завист пълен
колкото и да не искам-пак горчи!
Сърцето бавничко умира ,
но за туй дори не съжалявам!
И обичам тази тиха болка,
която се изсипва в мен на капки,
и напомня ми за дните,
когато целувките ни бяха още сладки...
Сега вървя и устните ти търся прежадняла,
без да виждам изход в лабиринта от лица
и търся все очите ти, без тебе отмаляла,
искам само твоето, сред чуждите сърца...
Игла. Мъничка игла. А как боли ?
Игличка в мъртвите ми дни , бе ти.
И с мъртви пак ме надари. От несъществени
неща , от спомени , от "не" дела ,
сега живея на върха на някаква игла.
И пак търся острата страна , със нея
себе си да пробода. О сладка болка...
Ти отне ме, в себе си ме взе...
И сега дори небето в писъци да стене,
няма да върне онуй - твойто и мойто време...
Късно е, късен е мига... свърши разказа...
отиде си една мечта...
И там... сред остриета на хиляди игли себе си изправям...
И зная, много ще боли.. но аз силна съм...
От утре без мен, без теб ще продължавам...
Но днес, днес потъвам във мълчание...
Изстисквам последните сълзи от един човешки парцал... наречен някога жена...
Изправям се наравно със своето стенание...
и продължавам, живота отново е цял...
Ето под ръка хванала съм твоята самота.
Оставям те да се разкайваш!
И кълни ме ако щеш!
Не искам повече със глупави лъжи да ме замайваш!
Марзи ме даже!Докато умреш!
И мразена даже, в теб пак ще живея безплътна,
и без да ме искаш, като проклятие ще стена над твоите дни,
всяка нощ от мене ще бягаш и тъмнината пак ще бъде безпътна-
с очите ми, пожари ще пали и после без милост ще ги гаси...
И пак много ще боли... в несподеленост любовта тихо ще гори...
Аз зная, само приказките са със хуваб край...
но тук, във тази моята измислена... поемам вечен
път към твоя адски рай...
Отивам си това ще значи!
Отивам си защото вече ти си нищо...
И макар сърцето ми за теб да плаче,
отивам си да пазя любовта си скришно...
