Хващам плахо молива
и пиша набързо ред-два,
после мисълта си отива,
зачерквам ги и отново така.
Затова и не съм писал...
от доста отдавна.
Май и това съм отписал
и като че ли твърде неравна
стана равносметката за това
какво ми даде
и какво ми отне онази мечта.
Правя нов опит, пореден -
без чувство звучащо и сухо!
Изказът прецизен и леден,
стихчето - банално и кухо...
Захвърлям молива,
въздъхвайки мъчно...
и без това вече май ми отива
да правя всичко несръчно.