...И за онези...другите моменти...когато не мога да те намразя...

[ludnegar]

Треаше да стигнем и до тук.До онези другите моменти,които ни напомнят за това колко е насран света.Тъп пример,но за друго не се сетих.За онези моменти,когато си до мен,но си толкова далече...за онези моменти когато се чувствам излишен,за онези моменти когато съм самотен лежейки в прегръдките ти.За моментите когато си студена и жестока с безчувствени очи,обладана от амбицията да се доказваш сама пред себе си и пред света.За онези моменти в които виждам болката ти.Болка ли ?Да,болка от мисълта,че не можеш да обичаш,не можеш да се отдадеш...не можеш да плачеш дори.Безразличие...сянка на собственото ти "аз"...някое от всичките или просто всичките заедно.И намери ли  отговор във миналото? -сякаш настоящето не съществува... и каза си... и каза му... и каза ми... :"Това е нещо без значение"
И ето как нещата без значение рушат доверието,градено с толкова много вяра...сляпа...И ето как нещата без значение погубиха вярата.А човек се крепи на вярата си и когато няма вяра човек се разпада.И ето разпадам се със всеки миг отминаващ и пак съм на кръстопътя и дори не мога да те намразя...още не.И нямам минало и нямам бъдеще и нямам вяра...само настояще.Настоящето което си отива всеки път... с очите ти...със теб.И още не мога да те намразя...още не !

[angel4e_f]

И аз не мога да го намразя моя [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]