Не искам вече за теб да пиша!
Писна ми да те описвам във всеки стих!
Какъв лъжец бил си...
И как сърцето ми разбил си...
По дяволите! Имам гордост!
От днес спирам да се съжалявам!
По дяволите, ти и твойта подлост!
От днес жестока ставам!
Ще те накарам във леда си да гориш,
както аз на кладата горях!
Ще те мъча, от болка ще пищиш, няма да те жаля!
Дори да бъде черен грях!
Очите ми в червено ще блестят!
Дявола ще призова да ми бъде верен слуга!
На сърцето ти, кълна се, ще отмъстя,
за всяка пролята от мен сълза!
До тук бе мойта обич!
Ще идваш и ще си отиваш, когато аз реша!
Грешките ти ще повтарям и както ти
безгрешна ще се назовавам!
Ще те накарам да почувстваш всеки мой измъчен стон!
Ще те прокълна обич никога да не намериш в света!
И всяка следваща любов да бъде изсъхнал клон!
Ще те науча името ми да крещищ в нощта!
Ще бъда кошмарът на деня ти!
Ще съм блудницата от съня ти!
И след туй маската ще слагам на една нежна и ранима душа.
А после с лед ще те посипвам. Ще съм като самия Сатана!
Обещавам ти! Ще ми платиш за всичките безсънни нощи!
И над слабостта ти ще се смея, ще изпадам във екстаз!
С искрици лудост ще те мъча още!
Ще те проклинам с мъртвешки глас!
Но сега върви. Аз няма да те спирам!
Далеч съм от мисълта, че пепелта гори...
Забрави за мен. Забрави за любовта.
Прощавам ти. Но преди това ще ти отмъстя!