Сама съм си виновна!
Грешка след грешка правя.
По дяволите, да се боря със себе си не смогвам.
И всичко до болка се повтаря...
Докога, душата ми крещи.
Колко още себе си ще мъча?
Господи, така боли...
Нещо в мен с трясък се затваря... по корем се влача.
Живота си в дяволски лабиринт превърнах.
Лутам се, не намирам посока...
На сълзите си със сълзи отвръщам...
В собствената си болка съм жестока...
Нямам сили да се боря... за душата ми... губя я...
Не мога вече със себе си да споря...
В мен трещи с черни светкавици дяволска буря...
Обърквам всяка нова мисъл...
Във себе си се губя...
В живота си вече не виждам смисъл...
Господи, каква е тази буря...
Така боли, светкавиците лицето ми удрят...
Кръв на малки стуйки тече...
Душата ми вече нищо не струва.
Същността ми към дъното ме влече...
Но сама съм си виновна!
Със чувствата си се подигравам!
На хазартна игра пропилявам
всяка следваща мечта...
Но на Бог се моля....
Дано всичко да дяволска шега...
