Две тела вплетени...
до болка впити...
за последно сплетени в нощта...
Сбогом си казват...
политат към забравено минало...
А нещо сякаш е загинало...
потънало в нелепа самота...
Душата сложила е нелепа маска...
И само циферблата на съня
напомня за залязващата ласка...
...студено е...
Навън вали...
И четири стени
объркващо напомнят
за последния танц
на две осъдени души...
Часовника тиктака,
наближава полунощ...
И даже сенките започват
злокобно да тракат...
И нелепо - страшен става
затихващия зов...
Време за раздяла...
Съдбата явно е решила...
...любовта да е птица отлетяла...
Онази думичка омразна става.
Сбогом никой тихичко
даже в себе си не казва...
Сълзите не са нужни вече...
Болките отдавна са затихнали...
Един умиращ полъх
идва от далече...
и поема в себе си
всичките тъги...
Сбогом устните едва нашепват...
Спрял е циферблата на съня...
Може би душите
в отвъдното ще се срещнат...
Но сега... извървян е пътя на любовта.
