Подготвям се... за среща със себе си...
Един непроведен разговор между мен и мен...
Един разказ без край... облян с измислени сълзи...
И на кръстопътя на утрешния ден...
ще чакам себе си... да си разкажа за мечти и спомени...
да си разкажа за онези мигове...
от някого, незнайно прогонени...
Дали ще се позная... дали тайните си ще узная...
Дали ще мога да се открия... там сред тъмнината...
Дали ще мога да се видя в тълпите на самотата...
Подготвям се... тихо, смирено...
без страх... без мисъл... и укор ще чакам...
Със себе си ще се срещна примирено...
и всички таени чувства в мен ще наслагам...
Зная, ще се съдя строго... за туй, че душата ми е осквернена...
за туй, че обичах без страх...
за туй, че дадох много, а получих само черен прах...
за туй, че без мисъл се раздадох...
и себе си без жал предадох...
И подготвям се... със бавни стъпки вървя...
И в лабиринтите на съзнанието си лутам се...
И чакам и се търся... и викам... и се моля...
Душа, прости ми!
Сърце, прегърни ме...
Нямам сълзи... не мога да ви утеша...
Болката... не успявам да я заглуша...
Със себе си вървя... и говоря без глас...
И крещя без мисъл... и чакам прошка...
И замръзвам в топлия си мраз...
И от предадена, предалел ставам...
и сърцето и душата изоставям...
И тръгвам нанякъде... просто вървя...
Без мисъл... без молба... скитам се...
Душа, прости ми...
Сърце, ако можеш за последно прегърни ме...
