Ще ми прости (на баба ми)
Баба ми ме учеше да прощавам.
Да си изкова търпение
(дори и с цената на всичко!)
Да не спирам да вярвам във хората!
Да се надявам! Да обичам!
Ако ме види днес ще се засрами!
Ще ми каже,че допускам страшна грешка!
Че каквото и да костват моите рани
трябва да намеря в себе си - човешкото.
Може би...
Може би...
Но защото е по-мъдра от мен,
по-добра, по-свята и велика...
Първо тя ще ми прости!
В своя свят изгубих вярата за дните!
И такава - себе си да съм... не бих!