Моето момиче
Тя не носеше през лятото обувки.
Ходеше боса по топлия паваж.
Всеки ден минавайки край нас ми пращаше
въздушни целувки.
А от вътре й пращах и аз!
Израстнахме като сестри!
Разменяхме си дрехите,
обичахме силната музика.
Излизахме заедно ,
винаги ръка за ръка.
Вечер като луди танцувахме.
Смеехме се... дори да не беше до смях.
И нито за миг не помислях, че съм щастлива.
Нито за миг да изживея времето си не успях!
Последния ден във който се виждахме...
й казах: след малко се връщам...
И никога повече... не я видях!
***
