Не тъжи... нека бъде тишина...

Started by Arwen, June 18, 2007, 17:21:05 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Каза ми : "Мъжете никога не плачат!"
Усмихна се някак тъжно.
Две сълзи потекоха, сгушени в здрача...
Сам разбра, за тези думи бе твърде късно...

Сега си отивам, ти нямаш сили да ме спреш.
Любовта със себе си взимам...
Всичко някак стихва. Но не тъжи, без мен няма да умреш.
Стига с тези измислени сълзи.
Не омърсявай здрача.
Нали мъжете никога не плачат...

По - добре не казвай нищо, просто замълчи.
Нямам сили да слушам вечния репертоар...
Казал си ми всичко, поне в раздялата с гордост си иди...
Остани в своя си свят и в него ако искаш бъди измислен крал...
...нали над себе си беше господар...

Вземи живота си в ръце...
Продължи, ще продължа и аз.
Не заледявай топлината в своето сърце.
Не мисли за онова нереално "нас".

Няма смисъл, всичко е загубена кауза.
Не ме помни и аз няма.
Знаеш, студена съм, не съм ранима.
Просто заблуда бе, че живеех за да те имам...

Живеех във една илюзия.
Ти пък мислеше, че си намерил ненамерена мечта...
А всичко било е за да не си сам... за да не съм сама...
И пак остана незапълнена онази празнина...

Преди да те срещна имах глуха самота.
Със теб пак бе тя...
И сега, когато си отивам остава отново самота.
Смисъл не виждам... нека да е тишина...

За това не тъжи и аз няма.
Мъжете никога не плачат...
Аз не съм ранима и ти не си.
Нека прегърнем здрача...
Нека не помним миналите дни...

Като непознати да се разминаваме всеки път.
Да не помним любовта.
Като непознати да мълчим, всеки в своя кът.
И пак да е предишната глуха самота...
Не тъжи... нека бъде тишина...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...