Оставих те някъде в мислите...
И в неизплакани мои сълзи...
Гърлото силно ме стискаше...
Крещейки "недей и' плачи!"...
А така ми се мяташе болката...
По вени, артерии - хоп...
Подскачаше толкова, толкова...
Че мълчах - нетипичен мой ход...
И гледах те, просто те гледах...
С празните пълни очи...
А ти - прекрасна не щеше...
Да отронваш туй, що е в гърди...
Попита защо няма разговор...
Ах, какво мълчание бе...
И пак се блъсках напразно...
Ту в душата, ту в твойто лице...
И те търсех в нашите спомени...
Алени устни, коси...
Масури, прегръдки, прободени...
С по детски наивни мечти...
ВИНАГИ ЗАЕДНО... ДВЕЧКИТЕ...
Винаги... Аз и Ти...
Толкова вика сърцето ми...
Че устата се бързо уби...
Мълчах, преглъщах си мислите...
"Обичам Те!" бързо внедрих...
И в цялото мое обичане...
Егоизъм неизплакан разкрих...
