Намек!...

[{dulgokoska}]

Недей...
       да ме търсиш по полета и тръ'нища...
С разсвети не съм се пиляла... Лети...
Всичко, което няма си пътища...
А пътното толкова често криви...

Не съм от онези, които познаваш...
Но имам си в тебе и второ лице...
Трето пред себе си само показвам...
Четвърто държа в две празни ръце...

И цялата истина е съвършено глупешка...
Някаква тайна, известна в света...
Връщане няма в моята бездна...
Излезеш ли става полета Денят...

Вечер се спускаш по нанадолно...
Наклонът зависи от спомен вглъбен...
Максимум има - рани от огън...
Минимум - дъх, случайно скосен...

А нощем... е време на странна разправа...
Тогава се бият Вечерта и Денят...
Сетне се любят, изтощени оставят...
Средно залитащ, полупразен път...
С тръни...
       да ме търсиш недей по полета...
В битките само откривам се аз...
Сетил си някак затворена бездна?!...
Войната в мен има подсказваща част...