Любов... нищо повече
иринка & Arwen
Душата вика.Кой я чува?!
Ти там си-толкова далеч,на края на света....
За да те върна колко жертви ще ми струва?
Дали ще трябва зарад тази пуста обич да умра?!
На края на света, а всъщност на ръка разстояние...
Една любов е туй, по дяволите, нищо повече,
като протегната длан в неизмерно покаяние...
И никой пак не чува... че за какво...
Коя съм аз? Някоя дето те обича...
Онази грешната светица...
Във храма ли да ида да се моля?
На Господа ли с клетви да се кая?
Не мислиш ли,че вече нямам толкоз воля?
Ще се убия зарад теб накрая!
Ще подивея от кръсяка на всяка мечта.
Зовът ми ще бъде смъртен вопъл на луд.
Ще умирам по - малко със всяка следваща сълза.
И ще се убия, почти извървях го тоя път...
Остава само твоята благословия.
Хайде!За последно нарани ме!
И дай към ада светлина!
Прости сега на теб самия-
и само позволи ми –
аз ще го сторя сам сама...
А после ще тръгна, навела смирено глава.
Към ада ще вървя, щом си го решил.
Няма да проклинам теб или любовта...
Зная, сам ще разбереш, че до болка си сгрешил...
Хайде върви, аз тръгнах вече...
И ако нявга пак се срещнем, не ме спомняй...
Аз не съществувам...
Върви... иди си с тишината...
Аз взимам със себе си самотата.
