Може ли да потанцувам ? Знам че нямам тук права ,
вятъра стихиен , е моя майка , въздуха - баща.
На сенките убийствени съм мъничка сестра , но
толкоз да ми се танцува ? Нереално е , каква лъжа.
И аз покрита съм със пелената на нощта , от
сатен и мокър пясък е деня. Хем ме гали с
кадифено-нежни пръсти , хем ме пали с огън ,
страсти плътски ...И промените са моята природа.
Пия кафето си с купчета лед. Уж по морето аз ходя ,
а в небето все гледам - напред. Спомените разтапям
в горещ шоколад и сенките диви и промени красиви ,
изпивам всичко на екс. Живота - това е моят рефлекс.
И все пак ще те попитам , може ли да потанцувам ,
без права и мисли , без да съм която и да е. Може
пък по залез сенките да разтопя. И във сенки нови
минутите да въплътя... и пак те питам... може ли , кажи ?
Да опитам...
