От душата на едно дете

[ludnegar]

Толкова ми се иска да върна времето назад,па макар и със седмица,две...но уви не мога.Но за дете щяхме да си говорим.Та така детето отново получи шамар...звучен както винаги досега.Но кой му е виновен,защо повярва ?Как можа да повярва че след толкова години и толкова шамари днес ще получи нещо друго.В началото детето отнасяше много шамари,всеки все по- болезнен,но един ден отнесе прекалено болезнен шамар,такъв какъвто не бе отнасяло дотогава и се скри.Заключи се зад хиляди железни врати,спотайваше се дълги години,колкото и да го подмамваха,не отваряше вратата,защото се беше опарило.Но минаха години...огънят в душата му позагасна,появи се човек,жена- усмихната,красива,вдъхваща доверие.Подаде му ръка...Детето не бе сигурно дали да я приеме...последният шамар,макар и отминаващ спомен,все още му държеше влага,но постепенно повярва,а и нямаше как - толкова години бе самотно сред хората,а и тя ; ръката изглеждаше различна,не като другите.И детето повярва...Боже,колко са наивни децата !Отключи първите няколко врати много бързо,прекалено дори,но макар и дете, в душата си разбра и остави няколко врати неотключени.А ръката си играеше с него и нали е дете,а децата обичат да играят и се заигра...Боже колко са наивни децата...!Понякога ръката бе нежна и добра,понякога бе студена и жестока,но беше там и детето не бе само,за първи път след толкова години.От какво е направено сърцето след като можеш да го разбиеш и след това да събереш парчетата от него и пак да го разбиеш и така до безкрайност...За първи път след толкова години,детето не бе само и повярва в илюзията,жестоко поднесена му от живота.Повярва че ръката е истинска ! Боже колко са наивни децата...!А детето си имаше мечта...да се събуди някоя сутрин с кафенце и масур в леглото...странни мечти имат децата.И детето повярва че мечтата му може да се сбъдне...но уви тази се разби на пух и прах както всички мечти преди нея,защото мечтите не се сбъдват.И детето получи звучен шамар...ръката в която повярва се оказа поредната гавра на живота...Детето преглътна,не бе първият шамар,вероятно нямаше да бъде и последният.Бавно затвори вратите една по една...остави последната врата отворена,защото ръката така пожела,сякаш за да е по-пълна агонията...и продължи да живее в самота сред хората.Продължих да живея сам...както винаги до сега.
Боже колко са наивни децата !!!
Детето се умори да страда,душата му също.Време е да порастне...колко лесно звучи на думи само.

[vanilla_g]

"Боже, колко са наивни децата!"... наистина.
... и това винаги ще се повтаря... Винаги ще има по някоя ръка, която ненадейно се появява, гали ги леко и нежно по главата, докато спят и точно когато се събудят и невинно по детски, поискат малко топлина, им удрят шамар... И ден след ден... година след година... зачервените от шамара бузи порастват и се превръщат във възрастен човек, но винаги някъде дълбоко в очите на всеки от нас, се крият едни други очи- онези, насълзените все още от шамара на измамната ръка, която така и не може да се забрави...

[ilusia]

Ръка ?
Не дребен , ти не искаш ръка
Ти искаш ръка , цици , дупе , тяло... а на всичко от горе с цялата си наглост желаеш и душа , сърце , мечти... усмивки....
Мисля си , нима е толкова лесно да обичаш дете ? То е капризно , то е често лигаво , смешно , наивно.... Дете....
дребен , искаш женска ръка , а това си има цената. Ако се възприемаш като дете - ще те възприемат като дете - лесно манипулируемо , лесно изиграваемо , лесно излъгвано.... лесно забравяно.... лесно подменяно.
Вероятно една женска ръка , желае срещу себе си Мъжка такава....
Вероятно детската иска детска. Но детето често не знае какво иска , какво да очаква , а когато го получи го отхвърля като ненужно и бързо омръзващо .
Не е ли по-редно да се самоопределиш , преди да определяш онова което желаеш ?
А детето... колко други детски ръце е отхвърляло , със страх пред нежността им ? Нима самият ти не си отхвърлял хиляди подобни ръце ?
И все пак се радвам... че отвори тези врати. Веднъж отворени , те вече не са с ръждясали ключалки... но помнят мъдро и знаят пред кого и кога да се отключат

[Kmeticata na Krymovo]

           Две красиви детски ръце...такива бяха моите...бели,нежни,чисти,с кожа прозрачна като душата ми,също толкова нежна,бяла,чиста...Сега съм пак дете,правя детинщини,лудея като детенце,играя си,не искам да спя и обичам шоколад...не слушам мама и тати и си мисля,че мога да направя всичко сама без ничия помощ...Да!Наистина съм дете...но поглеждам ръцете си и какво да видя?...Питам се:
          -Защо не са нежни?
          -Защо на едната имам дълбока гноясала рана?
          -Защо целите ми ръце са в синини и белези?
          И си отговарям:
          -Защото съм се ударила,докато съм си играела на голяма!
          ...А защо душата ми не е същата?
          -Защо лицето ми не е същото?
          -Защо очите ми не са същите?
          -Защото може би не играя а наистина съм голяма...всичко е на сериозно,наистина съм жена!
          Усмихвам се и си казвам:"Ще ми мине,белезите ще се заличат!...Но поглеждам очите си и виждам тъга,завоалирана от изкуствено щастие,изкуствени искри!Като дете, което плаче,не защото го боли,а защото е видяло как тече кръв от дланите му...Изкуствени,защото нали вече съм голяма и нямам право да плача!Нямам право да се предавам,да се оплаквам...защото искам един ден да имам деца и не мога да си позволя да бъда слаба...като дете...Едно дете може ли да възпитава друго дете?Разбира се,че не!
          И точно тези ръце,с тези рани ,сякаш прокълнати,работят,чупят,хвърлят и бият шамари...и...гримират очите ми,огледалото на моята душа!И не спират да плачат,а ръцете ми са студени,загрубели...точно като душата ми...ръцете ми всеки ден вдигат тежести и търпят болка,а душата ми има същата съдба...Съдба на вече жена,която бие шамари наред,и чиято душа всеки миг се измъчва като агониращо дете,душа мръсна и изморена от тежкия товар на съвестта,душа,наранена като ръцете ми...
          И си казвам,точно като една истинска жена:"Тези шамари ще ги бия на себе си...с жестоките си ръце,по красивото си лице...Лице което дори вече е белязано от детинския ми начин на живот!!!
          Време е да не удрям другите!
          Време е да порасна!
          Време е да не съм наивна като дете!
          Време е да остана сама...и да ям не от шоколада...а от собствената си жестокост...колкото и горчива да е тя!И защо ли да го правя?Защото Господ ще бъде с мен винаги,защото аз съм негово дете и ничие друго и защото...вярвам...и защото...се надявам...и защото...обичам...и защото...Мечтите се сбъдват въпреки всичко!

[ludnegar]

И въпреки всичко,детето се надява и ще се надява докато има и грам човешко в него,защото е дете,а децата са наивни...

[ilusia]

И въпреки всичко,детето се надява и ще се надява докато има и грам човешко в него,защото е дете,а децата са наивни...

Ти съвсем откачи За толкова години от теб съм чувала сума глупости , но това определено е най-голямата

[ludnegar]

ааа дай да се разберем...тук говорим за деца,а не за мен...ако е имало дете в мен,сега вече то е само на аватара.

[Gentiana]

          Две красиви детски ръце...такива бяха моите...бели,нежни,чисти,с кожа прозрачна като душата ми,също толкова нежна,бяла,чиста...Сега съм пак дете,правя детинщини,лудея като детенце,играя си,не искам да спя и обичам шоколад...не слушам мама и тати и си мисля,че мога да направя всичко сама без ничия помощ...Да!Наистина съм дете...но поглеждам ръцете си и какво да видя?...Питам се:
          -Защо не са нежни?
          -Защо на едната имам дълбока гноясала рана?
          -Защо целите ми ръце са в синини и белези?
          И си отговарям:
          -Защото съм се ударила,докато съм си играела на голяма!
          ...А защо душата ми не е същата?
          -Защо лицето ми не е същото?
          -Защо очите ми не са същите?
          -Защото може би не играя а наистина съм голяма...всичко е на сериозно,наистина съм жена!
          Усмихвам се и си казвам:"Ще ми мине,белезите ще се заличат!...Но поглеждам очите си и виждам тъга,завоалирана от изкуствено щастие,изкуствени искри!Като дете, което плаче,не защото го боли,а защото е видяло как тече кръв от дланите му...Изкуствени,защото нали вече съм голяма и нямам право да плача!Нямам право да се предавам,да се оплаквам...защото искам един ден да имам деца и не мога да си позволя да бъда слаба...като дете...Едно дете може ли да възпитава друго дете?Разбира се,че не!
          И точно тези ръце,с тези рани ,сякаш прокълнати,работят,чупят,хвърлят и бият шамари...и...гримират очите ми,огледалото на моята душа!И не спират да плачат,а ръцете ми са студени,загрубели...точно като душата ми...ръцете ми всеки ден вдигат тежести и търпят болка,а душата ми има същата съдба...Съдба на вече жена,която бие шамари наред,и чиято душа всеки миг се измъчва като агониращо дете,душа мръсна и изморена от тежкия товар на съвестта,душа,наранена като ръцете ми...
          И си казвам,точно като една истинска жена:"Тези шамари ще ги бия на себе си...с жестоките си ръце,по красивото си лице...Лице което дори вече е белязано от детинския ми начин на живот!!!
          Време е да не удрям другите!
          Време е да порасна!
          Време е да не съм наивна като дете!
          Време е да остана сама...и да ям не от шоколада...а от собствената си жестокост...колкото и горчива да е тя!И защо ли да го правя?Защото Господ ще бъде с мен винаги,защото аз съм негово дете и ничие друго и защото...вярвам...и защото...се надявам...и защото...обичам...и защото...Мечтите се сбъдват въпреки всичко!

[Gentiana]

Толкова ми се иска да върна времето назад,па макар и със седмица,две...но уви не мога.Но за дете щяхме да си говорим.Та така детето отново получи шамар...звучен както винаги досега.Но кой му е виновен,защо повярва ?Как можа да повярва че след толкова години и толкова шамари днес ще получи нещо друго.В началото детето отнасяше много шамари,всеки все по- болезнен,но един ден отнесе прекалено болезнен шамар,такъв какъвто не бе отнасяло дотогава и се скри.Заключи се зад хиляди железни врати,спотайваше се дълги години,колкото и да го подмамваха,не отваряше вратата,защото се беше опарило.Но минаха години...огънят в душата му позагасна,появи се човек,жена- усмихната,красива,вдъхваща доверие.Подаде му ръка...Детето не бе сигурно дали да я приеме...последният шамар,макар и отминаващ спомен,все още му държеше влага,но постепенно повярва,а и нямаше как - толкова години бе самотно сред хората,а и тя ; ръката изглеждаше различна,не като другите.И детето повярва...Боже,колко са наивни децата !Отключи първите няколко врати много бързо,прекалено дори,но макар и дете, в душата си разбра и остави няколко врати неотключени.А ръката си играеше с него и нали е дете,а децата обичат да играят и се заигра...Боже колко са наивни децата...!Понякога ръката бе нежна и добра,понякога бе студена и жестока,но беше там и детето не бе само,за първи път след толкова години.От какво е направено сърцето след като можеш да го разбиеш и след това да събереш парчетата от него и пак да го разбиеш и така до безкрайност...За първи път след толкова години,детето не бе само и повярва в илюзията,жестоко поднесена му от живота.Повярва че ръката е истинска ! Боже колко са наивни децата...!А детето си имаше мечта...да се събуди някоя сутрин с кафенце и масур в леглото...странни мечти имат децата.И детето повярва че мечтата му може да се сбъдне...но уви тази се разби на пух и прах както всички мечти преди нея,защото мечтите не се сбъдват.И детето получи звучен шамар...ръката в която повярва се оказа поредната гавра на живота...Детето преглътна,не бе първият шамар,вероятно нямаше да бъде и последният.Бавно затвори вратите една по една...остави последната врата отворена,защото ръката така пожела,сякаш за да е по-пълна агонията...и продължи да живее в самота сред хората.Продължих да живея сам...както винаги до сега.
Боже колко са наивни децата !!!
Детето се умори да страда,душата му също.Време е да порастне...колко лесно звучи на думи само.