Спомени... хиляди...
...спомени за бъдеще...
...спомени за минало...
...спомени за сегашно...
Бягат, връщат се, връхлитат, парят...
За себе си си спомням,
за отпечатъците по моята душа.
В тухлена стена за кой ли път замирам...
Моята стена, била ми пристан и присъда...
Сред хората съм... хиляди, милиони,
но сама във собствен свят...
...и пак една стена...
...тухлена или восъчна...
Проклета да е таз стена!
Искам свобода!
Спомени, ах тези спомени...
Сенки... призраци от сегашно минало...
В мен преливат хиляди потопи,
но сърцето отдавна е загинало...
И пак стената...
Виждам себе си през ледената й повърхност.
И спомените разкъсват ми,
като хищници душата...
От стомана съм, а прозира самотната ми същност...
И рани... белези... следи и много кръв...
В стоманената самота бягам от себе си...
И като лешояд дошъл за своята стръв
разкъсвам една, след друга всичките мечти...
И пак стената...
този път бе огледална...
Погледнах в себе си,
видях следите от душата...
Нямах вече своята упора...
Сама се бях обрекла,
бях изрекла тежката присъда -
да живея сред останалите хора.
