News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Моята стена (*посветено)

Started by Arwen, June 22, 2007, 18:44:57 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Спомени... хиляди...
...спомени за бъдеще...
...спомени за минало...
...спомени за сегашно...
Бягат, връщат се, връхлитат, парят...


За себе си си спомням,
за отпечатъците по моята душа.
В тухлена стена за кой ли път замирам...
Моята стена, била ми пристан и присъда...

Сред хората съм... хиляди, милиони,
но сама във собствен свят...
...и пак една стена...
...тухлена или восъчна...
Проклета да е таз стена!
Искам свобода!

Спомени, ах тези спомени...
Сенки... призраци от сегашно минало...
В мен преливат хиляди потопи,
но сърцето отдавна е загинало...

И пак стената...
Виждам себе си през ледената й повърхност.
И спомените разкъсват ми,
като хищници душата...
От стомана съм, а прозира самотната ми същност...

И рани... белези... следи и много кръв...
В стоманената самота бягам от себе си...
И като лешояд дошъл за своята стръв
разкъсвам една, след друга всичките мечти...

И пак стената...
този път бе огледална...
Погледнах в себе си,
видях следите от душата...
Нямах вече своята упора...
Сама се бях обрекла,
бях изрекла тежката присъда -
да живея сред останалите хора.
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

vanilla_g

Не знам какво да кажа, мила...
ще замълча просто, за да е пълно възхищението ми...
Моето прозрение с твоите думи- прекрасно:


Quote from: Arwen on June 22, 2007, 18:44:57 PM

И пак стената...
този път бе огледална...
Погледнах в себе си,
видях следите от душата...
Нямах вече своята упора...
Сама се бях обрекла,
бях изрекла тежката присъда -
да живея сред останалите хора.

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Arwen

Благодаря ти за вдъхновението, мила. Радвам се, че ти е харесало. :)
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...