Бездушна ли оставам
vanilla_g & Arwen
Душата ми е скитница,
по пътя си, загубена към своя дом...
Душата ми е пленница,
заключена в затвор на своя стон...
Душата ми е пясъчна стихия,
от огън потушена и гасена със вода...
Душата ми, мъртва балада, изпи я и
на струни, разплетена, пак стене сама...
Душата ми превзета е от Сатаната,
а после от Бога е пречистена.
Душата ми - писък е на грехотата,
и после смирена е светица...
А аз бичувах я без да имам милост,
убивах я не веднъж...
И ето сега изоставя ме за жалост,
но виновна съм... признавам.
И сякаш се моли душата ми
да я пусна от тялото ми да отлети
и във вятърни клетки да открие остатъци
от онова, от което светът я лиши...
А аз да я пусна- не мога,
как без душа се живее и чувства
как се трепне от студ и как гори се във огън,
когато бездушен вървиш и вятърът само тебе съпътства...
И какво да сторя? Мъртва ли във себе си да я държа?
Живата вода ли да търся, че да я съживя?
Или онази скитница - Любовта, нея да помоля
за малко топлина...
Но не за мен... не, тя от мене се отрече,
за душата, за нея искам малко нежна ласка,
инак завинаги ще съм обречена Съдба,
да нося онази същата като твоята нечовешка маска...
