News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Бъдеще в минало време (или Ода за една неизживяност)

Started by Jane, June 22, 2007, 22:29:57 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane


              "Не се кълни. Не заминавай.
             Нямаш право!
                     Остани ..."



Помниш ли с какви очи го каза?
Молеше ме сякаш съм богиня.
,,Защо!! И кой ни бог наказа,
че повече не мога да те имам...
"
Единствено това крещях и питах
в сляпото ми, глупаво сърце.
Кой ли има сила да разплита
завързани с любов и жар ръце?
Знам.
Един ожулен автобус
ме чака.
         Ето там!
Димящ и кух...
Празен и безмилостен, ужасен,
твърде подреден, но сух и прашен.

,,- Не мога да те пусна... твърде близо си.
  - Не мога да повярам, но отивам си..."
Говорим без да можем да се спрем.
Мълчание отеква в тишината.
Само мислите ни в тежък мил рефрен
летят едни към други с бързината
на умираща звезда.
                                Мълчим,
но стига ни, че въздуха е пълен
с думите на нашите очи...

                    ***

Колко болка и любов! И колко смърт!
Сърцата ни сега ли ще умрат?
Всичко е проклятие и раздяла!
Всичко можех да ти дам
         и съм ти дала.
                    ***

Боли ме, защото си тръгвам.
Боли ме, защото не мога да говоря,
         а шепна...
Боли ме, защото не мога да погледна
през стъклото на скапания автобус
      и гледам нагоре
към някаква измислена надежда,
която толкова виновно ме поглежда,
че от целия ни свят остава прах...
                    ***

,,- Отивай си! Не мога да те гледам!
   Обичам те!
Разбираш ли какво си ми?

- Отивам си. Обичам те. Потеглям..."
Приличаше на грозен дрипав просяк,
когато плачехме и тъжно си крещяхме,
защото искахме да Сме, а вече бяхме...

Днес си спомням
   тая сценка раздирателна
и нещо пак ме топли и разсмива.
Любов?
Или виновната надежда,
че приказката втора част си има:

Шофьорът на бензинена карета
пак купува хора за билети,
и пак разделя нечии ръце,
но този път нашите са две...
                 Заедно сме.

(Приказката втора част си има –
част в която няма да замина!
Ще остана. Без да се кълна.
Знам, че нямам право на това...)


Под сълзите на есенните листа...

иринка

Уау!Страхотно!Много въздействащ стих!Поклон!
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]


SteeleR


vanilla_g


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



last_unicorn

оле, прекрасно е, нямам думи просто !!  [inlovee] и горкият шофьор на автобуса, той не си е искал  :)
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

Jane


Под сълзите на есенните листа...

Diablos

Много интересен стих с някои още по-интересни попадения :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

ackasha

Глътнах си граматика ! ПРЕЛЕСТНО Е ! [cvetee] [cvetee] [cvetee]
.

Jane


Под сълзите на есенните листа...

Arwen

Quoteкогато плачехме и тъжно си крещяхме,
защото искахме да Сме, а вече бяхме...

Много силен и въздействащ стих, мила! Тръпки ме побиха!   [cvetee]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Jane

.. Ехаа..
Наистина ме топлят думите ви!
Благодаря много!!!  [heart__]

Arwen, радвам се, че така ти е въздействало...
Благодаря и на теб, Гео!

Под сълзите на есенните листа...