Знам
Знам,че ще ме чакаш,
да ме пренесеш през прага...
да ми сложиш бял букет в ръцете.
Пианото за мен ще страда.
Ще се стопи от тишина сърцето му.
Ангелски криле ще ме погалят.
Ще си кажем истините прямо.
Няма вече романтични залези.
И никога не ме е помнило...
пианото.
По белите му клавиши
Луната ще преминава с устни.
Нощите ще са дълги и светли.
Минало, в което няма да ме пуснеш.
Подредено бъдеще -
скучно и неприветно.
Романтичните залези,
когато спя до теб, ще ги сънувам.
И не защото не си романтичен,
а защото при теб някак си
в чужди води плувам,
защото приливите на чувствата
имат белогребенисти вълни-
неумолими и хладни
и когато утрото брега докосва,
будя се с напукани устни жадни.
Ех, защо ли пианото просто не ме помни...
![[heart__]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz017.gif "heart")
![[bravisimo]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/bravisimo.gif "bravisimo")
И не съмва наистина.
Нее, не съмва.
Когато не идваш взел на ръце топлото ми тяло.
Когато трябва да те доизмислям...
Един такъв... нежен и храбър.
Над бялото пиано ромон от надежда,
клавиши потънали в страст до безумие.
Вечерта далеч да отвежда.
Да се слива музиката с думите.
