Дъжд изкъпа тишината -
люлка под дъгата
връзвам от мечти.
Чувам как расте тревата,
бяга самотата,
щом до мен си ти.
Теб обвинявам
за моето щастие
теб обвинявам и тези очи,
които с бога
във съучастие
сбъднаха всички мои мечти
Дъжд изкъпа тишината.
В люлка под дъгата
къпем се с лъчи.
Чуй присъда непозната:
докато расте тревата
с мен да бъдеш ти.
