Не спирам да мисля... за теб
Не спирам да мисля колко красив си,
как залезът влиза в косите ти,
как очите ти ме галят със лъчи.
Как отпиваш питието си от мисли!
Как ме докосваш като тънко стъкло,
ръцете ти влизат във моите длани!
Как ме носиш до своето бяло легло
с листенца от рози постлано.....
(А мислите ти мой не са. Изпий ги.
После пак ме помилвай с грешни ръце.
Леглото ти ще ме запомни - изгори го!
Всичко ще свърши с разбито сърце!
Парфюмът ти по моята кожа
ще ме връща в ръцете ти, когато ме няма.
Ще се проклинам. Ще плача отново!
Но няма да бъдем никога двама!)
Не спирам да мисля колко красив си,
как залезът влиза в косите ти,
как очите ти ме галят със лъчи.
Как отпиваш питието си от мисли!
И никога не ще престана. Ще те скрия.
В себе си - едно прозорче към зората!
Мъничко от мислите ти ще отпия...
и ще се слагам ръка във ръката ти.
