И просто спри...
И просто спри се да ме търсиш!
Аз нося ти единствено тъга...
Стресни се!Моля те!Какви ги вършиш?!
Нима не ти достигна тази хилядна сълза!?
И просто спри да ме сънуваш!
Аз съм кошмар-отдавна сбъднал се за теб...
Какво,кажи,какво бленуваш?!
Парченца нежност ли,или сърце от лед?
И просто спри и да ме искаш!
Аз ще остана винаги непожелана!
Дори когато болката подтискаш,
аз няма да се трогна!Обич съм неизживяна!
И просто спри да пишеш стихове за мене!
Във римите,ти друго слънце намери!
Аз знам,че ще ти трябва много време,
но се опитай,да се мъчиш вече спри....
И просто спри да ме обичаш!
Вземи в ръце си новата любов!
За миг ме погледни!Как ще отричаш,
че аз отдавна съм угаснал зов?!
И спри!Отдавна вече съм самата ярост,
която в уиски дави сълзи,ако ги пророни..
Във мен няма и следа от младост...
Изгубих си мечтите,преди тебе някой ги прогони...
Сега живея в задимена стая,
а по стените още има спомени от кръв...
Кръвта,която си пролях за звяра,
чиято бях за първи и последен път!
