Адът

[ludnegar]

Адът.Както и друг път съм казвал май,адът не е под  земята или някъде другаде,адът е вътре в нас.Адът,това са онези безкрайни нощи,безсънни в които бродиш сред годините назад.Бродиш сред страховете си...най-страшните от тях.Онези от които винаги си бягал.Бродиш сред останките на чуждото щастие,което ти...което ти си разрушил в преследване на своето,в преследване на своето фалшиво щастие.Бродиш сред всички онези сенки от миналото които те сочат с пръст и мълвят ти безгласно и усещаш цялата болка,която някога си причинил.Стъпваш бос върху хиляди парчета стъкло.Парчета от разбити сърца и надежди...парчета от своето собствено сърце.А нали уж ги беше събрал...тогава защо кървиш ?!?Защо гориш ?Нима не изгаси огъня който те гореше преди да сложиш онази грозна маска на безразличието и бездушието ?Нима не избяга горейки и рушейки всичко изпречило се на пътя ти,в търсене на фалшивото щастие ?Ноща все така не свършва,а ти все така бродиш сред годините.Уморен си,жаден спираш до бистър ручей и отпиваш с надежда да потушиш огъня...уви,осъзнаваш че отпиваш от сълзите,техните сълзи които ти не видя през годините, и твоите сълзи които уж преглътна.Болката е по силна,огъня е по жесток...не можеш да дишаш.Агония.Започваш да крещиш,затичваш се крещейки в адът който сам създаде.Адът,болката,сълзите,разбитите мечти,пропуснатите шансове...сенките и очите им изпълнени с укор... с омраза,пръстите които те сочат.Всичко се завъртя със страшна сила.Угризенията и чувството за безсилие.Чувството за безсилие...тежеста му те смачква,мачка те със всяка изминала секунда.Няма по смачкващо усещане от това да видиш всички грешки които си направил и да не можеш,нищо да промениш,да видиш адът който си създал и да гориш в него,миг след миг,нощ след нощ...Поемаш си дъх,но само за миг...тичаш,всяка частица от теб гори като вулканична лава и копнееш за утрото за да застине и да поспиш поне за 10 мин.Уви утрото е далеч,нощта е в разгара си.Всичко от което имаше нужда е някой отново да повярва в теб,някой да ти подаде ръка за да повярваш и ти и да замениш адът със нормален живот...Уви !И питаш се къде е краят и сякаш нещо те зове,дърпа те напред и ти пълзиш смазан под товара,изгарящ в огъня,кървящ в сълзите си,на прага на лудостта...Стигаш до трон.Трон издигнат високона безчувствието и егоизма,трон издигнат на лицемерие и двуличие...трон издигнат на болката на другите.В трона седеше демон със празни очи,без душа и лице.Твоят най-голям кошмар и мъчител седеше на трона пред теб...Моят най-голям кошмар седеше на трона пред мен,с празни очи,без лице, без душа.На трона видях демон...видях себе си, и разбрах.Той е моят най-голям кошмар,така както аз съм неговият...и един без друг не бихме оцелели във адът който сам създадох в себе си.Затова нека горя !

[`Fallen_Angel`]

Браво!

[sunrise]

 [evala]

[XpacTa_lavista]

правилно