дъги, коси, усмивки... много ми е познато...
надявам се, ще позволиш...
Невероятно, защото светът е...
Съставен от много тъга...
Ти въплъщаваш смеха си...
В усмивка на мъжки уста...
И, защото са къси следите...
На всяка студена звезда...
Начини много откриваш...
Да достигаш ти точно една....
Лесно отговор, знай, се разплита...
В утро, вечер, среда...
Откриваш я, за да е скрита...
Тази... едната жена...
Най-добре е онази достойна...
По своему, летяща тъга...
Да открие в тебе, че можеш...
Да докоснеш дъгата с уста...
