ludnegar & ilusia

[ilusia]

В очите ти черни мистерия от лед ,
в ръцете ти пленено сякаш в клопка
от мед , времето спря. То пак закъсня.
Среща последна - как я открадна сам
не разбра. Случайност ? В живота
често става така. И устните трепват
напоени с лъжи. Пак сме двама ,
нещо тежи , а нощта - отново мълчи.
За бога... ти поне - говори !

Какво да ти кажа,кажи ми...кажи
Душата ми мрачна,отново мълчи
И времето губи се в твойте коси
И думите грозни са ,нали са лъжи
И чувствата няма ги и само боли...

Главата ми сведена е на твоите гърди
и аз усещам... там вътре нещо тупти.
Спри. Недей... Стига лъжи. Толкова
много още в теб се тай. Щом грозни
са думите , щом са лъжи , защо погледа
още така ме гори и усещам във себе си
как пак се раждат звезди , а в очите ти
слепи мълнии. Душата ти.... не мълчи.
Нощем се будя и чувам как неистово крещи.
А ти си налагаш забрани. Убиваш мечти.

И мъртви отдавна са мойте очи
И мъртви отдавна са мойте мечти
Душата ми мрачна отново мълчи
Душата ми мъртва безгласно крещи
и нищо ми няма просто боли.

Майната ти. Стани.... Хайде идвай
с мен повърви. Виж го ония скитник -
и него го боли. С друга болка и други
сълзи. А те бавно капят в раната на
разголените гърди на оная уличница
дето в ъгъла хленчи , скимти. Даже...
даже понякога мен дори ме боли.
И тогава... пак идваш ти. С ония поглед,
в който нещо гори и на дъното на душата
ти скрито нещо тупти. Премълчаваме себе си
преглъщаме тишината. И пак в гърлото засяда
изгубения път към мечтата. И само на ангела
ръката може отново да ни поведе към скрити
хоризонти на ново , непознато битие.

Майната ми...така е уви
Но стар съм за тези войни
И огън във мен,веч не гори
И нищо във мен,веч не тупти
Само дълбоко в мене...боли

Предал си се. А времето още
в ръката ти бясно се мята , бясно
крещи. Предал си се. Ще го пуснеш ли ?
Пак ще боли... Но поне в света на живите
ще бродиш.... нали ?

[иринка]

 [bravisimo] [inloveee] [bravisimo] Бравооо!Много добре се е получило! [gu6]