Душа с крилца от игли

[ilusia]

В душата ми нещо се бори , нещо лети ,
въздуха пори с крилца от игли.
В душата ми нещо боде , нещо връхлита ,
нов порив да ме отведе на поляна с иглика.
Аромата на дъжд , безвремие завърта ,
и колко е чужд тук дъхът непознат.
На един далечен пратеник , вестител
от моя ад. А в ада е ледено , пусто
и тихо... Отмерено , глухо - велико.

Палещи свещи , дъжд от звезди ,
ледени пръсти... душа с крила от игли.
И всеки път щом поиска да полети , тя
тялото ми раздира и викам от болка...Дали ?
Познание намирам и пак се изгубвам
в аромат от дъги.... В мене е пусто и празно ,
нещо умира и пак се раждам , кръговрат е , нали ?
И сред дъждове , океани , морета , пак извират
сълзи , една далечна планета... мисли , мечти
обречена на забвение , душата отново лети ,
и боде с крила от игли ....

Забрани ... повели , скрити дела ,
колко недели блуждаят неродени слънца ,
изгряват , залязват пак никой не разбра ,
колко тежко сам живее се във самота ,
колко е страшно да бъдеш "една" и колко
колко гибелно красиво умира поредна мечта.
И песента.... изпята с глас на разбити вълни,
и душата... която се мъчи отново да полети,
с впити в тялото отровно игли ....

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Адмирации за стиха :)

[Arwen]

Мило страхотно е, браво!!!  [inlovee] [heart__] [inlovee] [heart__] [inlovee]

[ilusia]

Адмирации за стиха :)

Благодаря за хубавите думи  [inlovee]

[ilusia]

Мило страхотно е, браво!!!  [inlovee] [heart__] [inlovee] [heart__] [inlovee]

Мерси мило мое  [inlovee]