В една камина стара,от камък потъмнял,
пращят и се разтварят в пепел цепеници,
а пламъкът рубинен,за миг едва живял,
разсипва се във спомен с последните искрици.
В камината от камък огънят умира
с блясък сетен в уморените си гълбини,
но нещо в този блясък шепне и пулсира,
и пулсира с мъдростта на хиляди луни.
И в тоя миг на преход от плам към пустота,
променя се светът в картина по-различна,
отново въздесъща го владее любовта,
но не онази за сърцата тъй трагична.
Чиста и могъща като порив речен,
това е любовта към нощите и дните,
впечатан стих за пламъци от огън вечен,
защото вечността се ражда от мечтите!
В една камина стара,от камък потъмнял,
пращят и се разтварят в пепел цепеници,
а пламъкът рубинен,за миг незакъснял,
сенките разсипва в спомени за птици.
