...
-Здарвей!Аз съм....не знам кой,но май се влюбих в теб...А всъщност-не,знам кой съм!Аз съм човекът с неразбивано сърце,аз съм този който разбива сърца,аз не мога да обичам.Понякога позволявам само да бъда обичан.Харесва ми,толкова ли е грешно?
-Здравей!Аз пък съм тази която иска да обича,но и' е трудно...Не,всъщност мога да обичам,но го правя странно...Бягам или нарнявам...Такава съм.А твойто грешно....то сякаш,не е толкоз грешно...Позволи ми да се влюбя в теб!Може ли?
-Хм..може...но не обещавам радост....Обещавам само малко топлина...Давам ти я,а после си я взимам...Така съгласна ли си?
-Ами,защо не?!Ще опитам...може пък да успея да те променя...
...
Среща.Някаква усмивка.Обичан мъж,и просто искана жена....Жената бяга,толкова е трудно да го проумее...Тя няма да успее да го промени...Боли я...После бяга надалече....а след това се връща с нова сила и желание отново да го промени...А той не може,той е такъв....Може би и той обича,но не нея-тя е само начин да докаже на себе си,че може да притежава всяка която си поиска...Но какво става?!Тя бяга...Той я гони...Защо ли?!
....
-Искам те!Но само за веднъж!Не си помисляй нещо друго!Аз няма да се влюбя в теб...Така че сама решавай!
-О,не,не !Не че не съм такава,напротив някога бях...Но преди да се появиш ти!Искам всяка вечер да съм поискана-от теб!Искам във същите тези вечери да заспивам сгушена до теб,а сутринта да те глеам дълго,колко сладко спиш...Но до мен...А не до друга....
-Забрави!Това бе всичко,предупредих те!Аз няма да съм твой за повече от нощ!Отивай си....
....
И нови срещи.Мълчание...И пак е същата история....Повтаря се...
И в миг всичко свършва!Няма разговри,дори баналните...Срещат се,а свеждат глава настрани...
Месец...два...пет...
И ето...Телефонът и' звъни...:
-Здарвей!Аз съм...
-Здравей-се чува сподавен рев-как се сети,че ме има?
-Не знам.Как си?
-Жива...Ти?
-Щастлив....
Телефонът млъква.Боли...
-Здравей принцесо!Кога ще те видя?
-А кога искаш...
-Утре...
-Добре...Ще бъда там...Чао
....
"Принцеса ли!?Той..какво?Да не би да се е променил?!""
....
Здравей!Ела да те прегърна...
Мъжът прегръща сякаш е намерил нещо много скъпо,което е изгубил...Момичето трепери,не знае как да реагира и боли...
Но всичко в миг се сгромолясва...Кога ще те имам?Поне за нощ..
И тя пак бяга....Господи,какво се случва?!Тя уж обича ...
Завърта колелото-тя със друг,а той със друга..
Засечка в бар.Танцуват със своите половинки,а се гледат...Нищо друго и пак боли...
И вкъщи всеки вече се е прибрал...
И СМС-'жалка си..просто си жалка...как реши,че няма да забележа,че целуваше него,а искаше да съм аз?'
И отговор...
нахален....
"Обичам те макар,че ме болиш"
И нищо друго...
След време идва ден за раносметка....Тя вижда-грешката е в нея!
"Че той е мъж.Забога!Как да ме потърси пак?А аз си летях във детските мечти....Боли,но вече ще му кажа сбогом....Дано да ми прости...Аз осъзнавам,че се влюбих в не когото трябва,че той е мъж,а аз все още съм дете...Защо избягах?След като ме търсеше?!Не знам...Но няма да е мой!Никога!"
...............................................................................................................................................................
Тъкмо забравих,че те има.Защо ми напомни?Какво толкова се случи,та ме потърси след последната, поредна разлъка?Сега вече запоследно оплетох конците...Нете заслужавам!Върви си!Още ще те нараня...Повече отколкото ти нарани мен!Сбогом!
