Пристан нейде ме зове

[ilusia]

Преди да треперя....

Скитница съм бледа от мрамор и гранит ,
душата нощен вопъл в облаците скрит.
Скитница съм грешна в храм от светове ,
чиста и невинна вълна далеч от брегове.

Разбита на парченца, векове се търсих ,
векове.... Цяла пак да бъда , глас далечен
ме зове. И събирах се и скитах в различни
светове , вселена необятна , сиви градове.

Трепереща и жалка покорявах върхове ,
и смирена , тиха , кротка щом сънят ме
призове. Бягах на далече от залези красиви ,
изгрева посрещах на поля със самодиви.

Скитница съм грешна , бледа със лице-
гранит. Някак вечна , един юмрук във
камък скрит. И Сърце далечно , пламък
във мъгла обвит. Колко грешно...

Дух бездушен в мене впит , една
лъжа във поглед таен и прикрит.
Скитаща далече в море от светове,
уморих се вече... пристан нейде ме зове.

[Borovskoy]

 [a taka] [cvetee] много е хубаво!