Нежността
с твоето име
отново наричам.
В спомените си люби ме.
В мен живее любовта.
Мечта моя,все още те обичам...
Когато чувствата управляват света ми
и тишината мъртва се стиля в душите,
когато любовта изпива дъха ми
и някак по-слабо светят звездите...
...Тогава ми липсваш...
Утоли жаждата ми с капките дъждовни.
Напукани са устните без твоите целувки.
Никога не ще забравя тези дни съдбовни,
милите думи и нежните милувки ...
Всеки път,когато си тръгваше,
очите се пълнеха със сълзи.
Когато в далечината замръкваше,
устните тихо шептяха "Остани".
Дъжд валеше от небето...
Порой се сипеше от моите очи.
И цял живот се молих - морето
на скръбта да се пресуши.
Но молитвите останаха нечути...
и бавно гасна в лоното на нощта.
Умирах без тебе хиляди пъти
и пак се раждах, заради любовта.
За туй разпъни душата ми на кръста...
Сърцето на кладата хвърли.
Със сърп разпорвай мойте чувства.
В тялото ми болката всели...
И сетне гледай ме с задоволство-
...Поздравления!...
Постигна заветната си цел...
Никога не върна онази половина от сърцето,
която без да питаш беше взел...
