Безименно

[The Branded]

Мрак,тишина...
няма капка светлина.
Ден,шум...
какъв е този гръм???

И ти ли го чу...
и ти ли разбра...
че сърцето ми се взриви...
умря-уби го ти.

Земя,пръст или студ...
разбирам-никога не сме принадлежали един на друг.
Небе,рай или ад...
аз сложих край на земния си свят.

Виновни няма...
стоиш сам на железопътната гара...
разбираш,че е време да си вървиш
друга с лъжите си на огнен шиш да въртиш.

Ето го влакът ти идва...
качваш се,не се обръщаш...
вратата към моето минало затръшваш...
Незнам за теб какво съм била,
но за прошка при теб не бих дошла.
А и защо да идвам-аз нямам вина.

Помня за последно как ме гледаше,
кълнеше ме,а сърцето ми трепереше.
Знаеше,че душевно ще умра,
не ти пукаше-нали съм поредната жена.

Върви си!Влакът вече тръгва...
недей глава назад обръща...
ако я обърнеш не знаеш какво ще видиш...
на перона едно момиче гледа влака и
очаква да го погълне мрака.

Тишина след големия бум...
сърцето се разпадна...
момичето от перона си отива...
в душата му е настъпила студена зима...
То мислено ти пожелава"Довиждане",
защото му остава надежда един ден отново да те зърне.

И последен стон,
и последен звук...
няма вече подслон...
не се чува даже и "пук"...(сърцето вече го няма)