Всяка вечер /Моето момче/
Моето момче, седеше до късно
облегнат на прозореца, в дъждовните нощи...
Чакаше да завие колата зад ъгъла
и пак да ме погали с поглед
през стъклото....
Моето момче не говореше за мен...
без думи преоткривах нежността в очите му...
Неговите дни, броеница изнизана,
светеха като запален грях
пред светлините ми....
***
Остана сам пред църквата със бели карамфили,
моите молитви сложи пред олтара без сърце
Всяка вечер зад този ъгъл завивам...
и още ме чака, облегнат на прозореца...
... моето момче...
