За мен...
Ако смиренa беше ми душата,
до днес аз нямаше да доживея.
Не щях да се преборя с самотата,
и в този свят свиреп да оцелея...
Ако студено беше ми сърцето,
аз нямаше да мога до последно да обичам.
И нямаше усмивката ми на лицето,
да бъде там,без маска да обличам.
Ако крилете ми свободни някой можеше да скърши,
аз нямаше да мога с радост да летя...
Ако със злоба някой можеше да ме довърши...
Не няма!Просто няма да се променя!
И днес успях!Усетих!Обичах просто..и спечелих!
Дарявах много-радост,щастие любов....
Не исках нищичко обратно,и намерих
във тоя свят какъв е моят зов!
А той е да обичам и да давам нежност!
Да мога със усмивка мъката да потуша....
И всяка болка да изтривам,всяка ревност....
Без мяра да раздавам своята душа!
А после нека ме боли!
Не ще да е за първи път!
Преглъщам всичките сълзи...
Неволите създадени са за да се търпят!
