Детето и Господина

[ilusia]

Здравей страннико , как си днес ?
Пръстите ти си играят с чашата , прегърнал отново питието , разклащаш кехлибарената течност и я поглъщаш бавно , с наслада. Питам се , колко ли човешки целувки , заменя тази чашка в момента ? Колко спотаени милувки подаряваш на нея. И очите ти , едни такива мътни , празни...с тъмни кръгове обграждащи кървавия им цвят , като присъдени и изкуствени на бледото ти , изпито лице. Знаеш ли страннико , твърдиш , че умееш да обичаш. Казваш ми простодушно, дори снизходително-лековато , че ти всъщност можеш да обичаш....
Но знаеш ли ... смятам, че си забравил какво да те обичат. Ето , протягам плахо ръка към теб и тя се спира на милиметри. Усещам топлият ти дъх , усещам аромата на алкохола в съчетание със скъп и изискан парфюм. Да , ти вероятно умееш да обичаш ... но не и да бъдеш обичан.
Аз нямам място в твоя свят. О , да , умея да бъда дама , умея да нося бижутата си с изящество и да им придавам мекият отенък на плътта. Да отхвърлям незабележимо косите си и да се усмихвам , толкова нелепо и изкуствено , че сякаш под носа ми се намира нещо лошо миришещо. Аз мога да поклащам бедра в такта , който подемат токчетата ми... но не мога да забуча сърцето си на тях. И мога до край да се насладя на хайвера с препечено черно хлебче... но то е досущ като душите ви - черно и изпечено. Ще сваля фината нощница от сатен и дантела , ще махна халата си и пантофките , ще нахлузя червената тениска с патенце , ще си обуя обущенцата с кученца и ще разпусна къдравия водопад на косите си. Ще захапя цигарата и ще те гледам втренчено , докато потънеш в дълбоките езера на погледа ми. Докато се озовеш в един друг свят....
Как си тук , Господине ?
Тук липсва тежкият аромат на пурата ти и натрапчивата миризма на уийски.. Тук са свежестта на бора и цветовете на дъгата . Ще гушна коленете си и ще подпра брадичка на ръцете... А сега Господине , ще ти разкажа как обича едно дете. Как обича една жена... със сърце на дете.
Тя Господине , не иска бонбони и нейните залъгалки не са парите ти , и нейната отплата не са стъпканите ти мечти . Тя господине умее да се наслаждава еднакво отдадено на арията в операта и на песента на щурците в полето. Усмивката ти , я прави щастлив. И обича просто заради чувството да обичаш. Тя обича с чистота и невинност , дава себе си на просещите , протегнали ръце . Страховете й са , че един ден ще спре да лети , че един ден ще загуби пътя към твоята усмивка. Ляга на свежата трева и заравя ръцете си в пръстта , усеща топлотата й , потапя се в света на пеперудите танцуващи по нослето й , изкачва се със слънчевите лъчи до облаците и от там , праз тях се шмугва право в прегръдките ти , оставяйки звезден прашец по ревера на скъпо-струващото ти сако. Нейните мечти са простички - желае да гледа звездите и в хладните нощи да има една топла ръка на нейното рамо , мечтае сутрин да се буди до теб и да дарява денят с усмивка , мечтае когато е уплашена да скланя глава на гърдите ти и да се чувства защитена... тя мечтае просто да те направи щастлив. Да отдаде тялото и душата си , за да види как в очите ти блясват звезди , и как в ръцете ти се изграждат светове...
А сега Господине... още ли вярваш , че можеш да бъдеш обичан ? Още ли мислиш , че можеш да дадеш безкористната си любов на някого ?
Прости ми Господине... но си забравил...прости ми... но аз се умирих да ти напомням....

[иринка]

 :)

[slunce]

Мила за пореден път ме смайваш  [inlovee]
Всяка твоя творба е изключително интригуваща и различна  :)
Поздрваления  [heart__]   

[Kmeticata na Krymovo]

          Разкошно  :flowers: