Познавам те
Прегръщаш ме,познавам ти ръцете-
същите са,както бяха-непокорни...
Усещам стъпките ти,от нозете,
към мене идващи във нощите ми-илюзорни...
От раз познавам устните ти меки,
горчащо сладки,парещо-студени...
Очите същите,с клепачите нелеки,
но пак безизразни...оледенели...
Познавам думите ти-винаги еднакви
заблуди са-омайващи до сляпа вяра.
И мислите ти знам,така са ми прозрачни,
измамни също....нямат мяра...
Познавам те!Не го ли осъзна накрая?!
Аз зная всеки дъх и всяка твоя стъпка...
Не трябваше ли толкоз да те опозная?!
Превърна се във преболяла тръпка!
