Вечна стихия
Arwen & Borovskoy
Толкоз дълго чаках да те видя,
а времето течеше...
А ти идваше като стихия,
безкрайно чужд и все далечен...
Толкова дълго те търсих,
моя далечна звезда,
толкова дълго се мъчих,
но ти никога не разбра...
На вятъра защо не каза
при теб да ме доведе?
На слънцето... защо не му разказа
как името ми си викал през хилядите ветрове...
Аз щях да дойда, само ако знаех,
че за очите ми си гледал нощем...
А виждах, че за мен нехаеш...
не разбрах, че си ме искал още...
Не вярвах, че ме чакаш още,
прости ми, само ако знаех,
през време и вятър щях да премина,
ах, а колко силно те желаех
в безсънните ми дни и тежки нощи,
прости, че времето на безумна любов отдавна отмина...
Аз искам времето да върна.
Грешките ако мога да поправя...
Старите рани искам да целуна.
Любовта от пепелта да я изправя,
Прости ми! Аз зная, че мога да се справя,
само ако ти с любовта си ме погалиш...
Късно е, миналото е минало,
но аз те моля не плачи,
пътят пред теб е светлина, не помни нашето бъдеще загинало...
с някой друг в недалечното погледни,
където новият пламък ще запламти..
Простил съм, а сега ако можеш и ти ми прости,
аз не можах да те забравя...
...моля те и ти ме помни...
Ще те помня, знаеш... любовта ми няма да загине.
Простила съм отдавна, няма да заплача...
Все някога болката и тя ще се отмие...
Но в сънищата ще те чакам... отново заедно да посрещнем здрача...
А аз ще идвам винаги като стихия,
и ще те милвам с полъх нощем,
И аз отново ще те чакам да те видя,
да целувам духа ти още...
и може би някак по - близък,
не толкова далечен..
и омайващо - смирен до мене ще заспиваш,
и таз стихия наша, отново ще е вечна!
